Изследователите са анализирали възрастта на кратерите, които са се появили преди и след долините, за да установят максималната времева рамка, която би могла да е необходима за формирането на мрежата. Оказало се, че ерозията е била много бавна, точно както се наблюдава в пустинята Атакама в Чили. Едно от обясненията е, че ерозията може да е била възпрепятствана от натрупването на големи камъни в канала. Според алтернативна хипотеза речните потоци са се появявали много рядко, при благоприятни условия, причинени от вулканична дейност или вариации в наклона на оста и орбитата на планетата.
По-рано учени от университета в Аризона доказаха, че Марс е бил по-активен в геологично отношение в близкото минало, отколкото се смяташе досега. Те откриха доказателства за наличието на гигантски мантийни шлейфове под регион, наречен Равнината на Елизиум.
