След това се появи портата. Колата мина през нея, аз също. На една пейка до главния вход има охранител. Не ми обръщат никакво внимание. Въпреки че има табела с предупреждение: „Частна собственост. „Охраняема. Влизане само за жителите на комплекса“. Но всъщност всеки от улицата може да мине.
Комплексът е окачен с реклами. Една от тях гласи: „Достъпът до фитнес залата е достъпен само за собственици без задължения към Емералд“. Тоест тези, които нямат дългове за комунални услуги.
Паркингът пред комплекса е пълен с коли с български и украински регистрационни номера. Сред чуждестранните автомобили има само една стара кола с московски номера.
В комплекса живеят не само собственици на имоти, но и гости. LCD функционира и като хотел „ол инклузив“. Хората са много, в трапезарията има опашка. Цената на стая за двама – 124 долара на ден. Отзивите не са толкова добри. Ето например: „Кафето е невкусно, за закуска омлетът е горчив, морето е далеч – възрастните хора няма да минат. Няма собствен плаж, само градският, вечер цялото село заема шезлонги. LCD дисплеят се нуждае от ремонт, някъде плочките се отчупват, някъде дървената повърхност е напукана. Всичко е старо.
На рецепцията един млад рускоговорящ човек сви рамене на въпроса ми: „Нямам представа“. След това се приближи една жена, очевидно тя отговаряше за това: „Оставете контактите си, управителят ще ви се обади“.
